История:
Rising беше създадена в Хасково през първите месеци на 2002г. Съставът беше Найден Милков /ударни/, Георги Маринов /бас/, Иван Сталев /соло китара/ и Боян Гегов /вокал и ритъм китара/. Първоначално младите музиканти се събраха заради общата любов към хеви метъла и желанието да направят нещо заедно. Може честно да се каже, че в началото Rising изглеждаше просто като една от многото младежки банди със средна продължителност на съществуване 5-6 месеца, два-три концерта пред малобройна местна публика, запои през вечер, правене на кавъри и измисляне на някое и друго авторско парче с претенции, че ще стане за новият химн на хеви метъла. Жоро например никога не беше свирил на бас и въобще на музикален инструмент. Познат сюжет с предизвестен край.

    Информация:
И все пак ентусиазмът беше водещият фактор за развитието на групата през първите месеци. Първата стъпка беше да намерят репетиционна в Младежкия център. На репетициите се свириха главно кавъри, композираха и собствени песни по шаблон с по 3-4 акорда и монотонен ритъм. Направиха и първите си концерти на мероприятия, организирани от Младежкия център. Общото убеждение беше, че "морето ни е до колене". Стаята на Rising се превърна в сборище на всевъзможни фенове или досадници, чудещи се къде да си загубят времето. Естествено, появиха се и множество девойки с блеснали погледи. В края на 2002 година бандата реализира най-сериозния си проект до момента - не толкова като качество, колкото като като заявено намерение, като посочване на мащабна цел и желание за израстване. Това беше видеоклипът на баладата Angel, измислена от Иван. Полупрофесионален-полулюбителски, носещ очарованието на наивната тийнейджърска нахъсаност, клипът даде ясно да се разбере, че музикантите искат да отидат по-далеч, че искат да протегнат ръка по-високо.

Крояха се планове за издаване на албум, имаше и неясни идеи за завладяване на България и на света. Свиреха предимно кавърверсии, които кръстосваха цялото метъл съзвездие от Slayer , през Metallica , Iron Maiden и Judas Priest до Deep Purple. Непрестанното концертиране и участие на фестивали не само помогна на бандата да се сработи по-добре, но и ги научи по-лесно да установяват контакт с публиката. Записаха в студио песента Nothing Real и започнаха снимките на нейния клип. След това настъпи период на застой, продължил близо една година. Той съвпадна с пребиваването на Найден в казармата. Музикантите трудно успяваха да съчетаят музикалните си предпочитания, песните им нямаха своя изразена физиономия. Иван не харесваше особено много по-екстремните композиции и почти не идваше на репетиции. Боян и Найден се учеха от опита си в предишните групи, където бяха свирили. Те осъзнаваха, че Rising няма да се изгради като сериозна група без дисциплинирана, целенасочена и мотивирана работа ден след ден. Отношенията ставаха по-тягостни и се чувстваше, че има два варианта - или промяна, или разпад. Връщането на Найден от казармата през лятото на 2004-та беше катализаторът на промяната. Квартетът се събра и след открит разговор Иван реши да го напусне и да създаде собствен проект. Раздялата беше приятелска и дори бе отбелязана с концерт, на който солокитаристът се качи на сцената, за да забие няколко парчета с вече бившите си колеги.

Стилът Rising
И така останаха трима. Първите месеци могат да се определят като най-трудните в историята на групата. Някои "доброжелатели" дори питаха благородно: "Ама Rising още съществуват ли, като се без китарист?!" Да, бандата съществуваше и беше по-жива от всякога. През лятото на 2004-та момчетата закриха първата вечер на фестивала "Берксток" в Берковица, а след това подлудиха и феновете на "Рок Предел" край Разлог. С тях като гост-китарист свири хасковският звяр на жиците Антон Делчев - Малкия. И тогава... групата внезапно се оттегли в усамотение и мълчание. С нея останаха само шепа най-близки приятели, посветени в плановете на металното трио. Предстоеше им тежка, почти непосилна задача - да развият собствения си стил, да открият ново звучене и свой репертоар от по-яки и по-развижени композиции. Периодът на трансформация продължи около два месеца. Появи се новата продукция - по-добра от всякога, по-лична и преживяна. Репетираха усърдно, стиснали зъби и събрали цялата си енергия. Период, в който израснаха неимоверно много. На концерта на 9 юни 2005-та, пред стотици почитатели на площад "Свобода" в Хасково, след 10-месечна тишина, новият Rising показа своето истинско лице. Жоро беше непоклатим на баса, при това засвири много по-разкрепостено и имаше важната мисия да гради монолитен ритъм, който "бърка под лъжичката". Найден увеличи техническия си арсенал и гръмотевичният му стил обогати колорита на новата музика, която групата правеше. Без да набляга на виртуозност от типа на Ингви Малмстийн, мислейки повече за цялостната композиция и аранжимента на песните, Боян показа своята запазена марка мощни рифове, съчетани с разнообразни сола и красиви вокални мелодии. Кой би могъл да си помисли, че това, което преди повече от три години изглеждаше само краткотраен проект на млади ентусиасти, ще се превърне в изгрева на нещо много по-голямо?!
А стилът Rising ли? Ще го откриете в музиката им. Пада тежко като чук, изгаря като дъх на дракон, лети на крилете на фантазията. Просто си заслужава да ги чуете и видите - наистина ще ви зашеметят!

    За контакти с групата:
e-mail: risingtheband@abv.bg