MetalFist: През какви перипетии и трудности сте преминали за тези десет години откакто е създадена групата Hyperborea?
Данчо: Ами първо да започна с това, че първите перипетии бяха в самата група, през1997-1999 имаше много чести размествания и смени на членовете на групата. Известно време, групата се развива без втори китарист, а в последствие идвам аз като втори китарист и това е през 1998.
Кирил: Ами през много големи, значи нямахме постоянен барабанист; състава винаги се променяше и т.н. Беше трудно да се задържим като група, защото когато се сменят членове няма постоянни хора в групата и от там нещата падат все по-надолу.
Имаше момент, в който си правехме концерти сами по разни читалища.

MetalFist: Разбрах че сте имали проблеми с репетиционната?
Кирил: Ние с това винаги сме имали проблеми; тази в момента ни е първата стабилна репитициона за десет години; винаги сме ги сменяли защото все някакви проблеми стават, все нещо не е наред и сега за момента нещата горе-долу са добре, но никой не знае до кога.

MetalFist: Живко, по кое време си дошъл в групата?
Живко: Значи аз съм дошъл 2002 пролетта - май месец - това прави преди 5 год. С групата перипетии има доста, свързани са основно, знаете в България какво е положението. Трябва да намираш свободно време за да се отдаваш изцяло на това което правиш. За да е стойностно, за да стане така както ти искаш, да е професионално - това естествено както казах е свързано с време освен това и със средства но въпреки това моето мнение е, че сме успяли да преодолеем перипетиите до известна степен, за да правим това, което ние искаме както трябва.

MetalFist: Какви усилия са ви коствали да достигнете до този престиж, който имате в момента, през времето, някаква ситуация, която ви е била трудна и която сте преодолели по някакъв начин?
Данчо: Преди това споменах за проблемите вътре в самата група, винаги си ги е имало тях и може би за една група това е най-трудното - да преодолее проблемите вътре в самата нея. Постигне ли се това нещо, оттам нататък е по-лесно.
Владо: За тези десет години най-трудното, което е било, и проблемите, които е имала тази група, са били нещата с това как да се събере техника, как да се събере този екип. Сменяли са се членове на групата, има стари членове като Крум Дойнов, Килията (RIP), Иво от ‘’Мъртво’’. Проблемите са били да се намери репетиционна, да се съберем в този екип и да започнем да творим както се казва общо, заедно. Когато сме нямали репетициионна сме обикаляли наляво и надясно, а това е много трудно; за да достигнем до това ниво на което сме, значи много сме се трудили много сме се къртили и това несъмнено е отнело много от личното време и средства на всеки, защото едно че едни от нас работеха, а други учеха през този период, а сега всички работим (а някои плюс това и учат). В крайна сметка стараеме се да се побираме в това време за да можем да правим музика.
Андрей: Аз свиря в Hyperborea от около две години. Защото все още нямахме никаква популярност и решихме сами да си я направим както се казва, събирахме се с други групи, и си правихме концерти, феновете бяха повече през 1998 ,1999 бяха по-нахъсани имаше повече публика, беше купон.

MetalFist: Коя е най-ненормалната случка която сте направили като група, най-откаченото нещо което сте направили?
Данчо: Бях поканен на купон за Нова година в жк.Лагера, но стана така, че отидохме цалата група, плюс още десет приятели и на хората им стана терсене защо пуснахме тежка музика и я усилихме на максимум; но понеже хората там не слушаха такава музика и им стана още по-гадно и точно в 11:30 вечерта на 31 декември ни изгониха от купона. И какво да правим сега? Ходиме по улиците изнервени и се чудиме какво да правим и забелязваме, че идва празен 604 за гараж.
Кирил: Адски много са. Винаги има такива. Не мога да се сетя за някаква определена, но си спомням как разкъртих вратата на апартамента на Данчо. Защото нямаше как да влезнем и просто трябваше да разбием вратата.
Владо: Моята приятелка скочи пред автобуса за да го спре, ...хаха.

MetalFist: И спря ли го?
Владо: Предложихме на шофьора да порка с нас.
Данчо: Шофьора ни спря, ние се качихме и бяхме много пияни всичките, а в автобуса един купон,едно крещене, а шофьора се кефи един такъв, обръща се кам нас, поздравява ни, почерпихме го водка, ракия, каквото имаше, стовари ни на х-л Плиска, решихме да отидем у нас, понеже живея близо. Отидохме пред кино Изток в 11:50 и решихме да посрещнем Нова година на киното, то и без това си ни е нашо любимо местенце. Бяхме в такава еуфория, че си събухме гащите и си показахме задните и предните части на Цариградко шосе. Като отидохме у нас, вратата не се отключи и се наложи да я разбием. Това сториха Влади и Киро. Това е, но има и други случки колкото искаш, но в момента не се сещам.

MetalFist: Алкохола помага ли да се отпуснете, да импровизирате и да измисляте нещо друго, ново?
Данчо: Не мисля, че за репетиции помага. Гледаме да сме трезвени на репетиции. Това е като принцип.
Андрей: Пиенето помага, но в рамките на една-две бири защото трябва да се свири със спортна злоба, а това помага.

MetalFist: Как се подготвяте за участие, накоя друга водка, кафе?
Владо: По прицип мен ме гърбят да съм шофьор и за това не пия, а кафе се съмнявам някой от нас да пие. Ако не съм шофьор и аз пийвам.
Данчо: Преди когато пийвах преди концерт ме отпускаше.
Андрей: За мен идеалното количество е бира-две максимум. Колкото да се отпусна.
Данчо: Живко много пие, хаха.

MetalFist: Значи след първата бира ви се допива и забравяте за свирене? Май не е желателно а?
Владо: Не е желателно. Това си е моя критерий, другите не ги знам.

MetalFist: Според вас феновете харесват ли вашия стил? Знам, че имате много фенове. Бил сам на ваши концерти и съм се кефил много.
Владо: Дай ножа да гръмна! В едно друго интервю Андрей се изказа по този въпрос. Всеки стил си има почитатели, а това което сме виждали по концерти, тълпата се трупа, значи ни харесват.

MetalFist: Нека да дадем думата и на Андрей, щом е говорил по този въпрос.
Андрей: Колкото концерти и участия сме имали винаги е било повече от очакваното.

MetalFist: Как ви приемат феновете в други държави? Знам че сте ходили в Румъния, в Букурещ.
Данчо: Ние сме много доволни от феновете в Румъния. През 2004 като ходихме да свирим там, феновете ни приеха повече от добре. Събраха се над 500 души. Имаше отзиви по медиите и ревюта за този концерт. Твърдеше се, че сме най-добрата чуждестранна група, свирила в Румъния, това го знам от интернет, не си го измислям. Което идва да покаже, че много са ни харесали.
Живко: Ами определено съм по-доволен от първото ни ходене в Румъния - наистина клуба, в който свирихме беше препълнен, организатора беше добър (защото и двата пъти беше различен), с голямо нетърпение чакахме да излезем на сцената, преди нас имаше две румънски групи. Когато ние излезнахме стана едно адско меле-пого. Доста съм доволен от това първо ходене, доволен съм от румънските фенове

MetalFist: Ами тогава да премина кам следващия въпрос, който сигурно ще заинтересува нашите читатели. Предстои ли скорошно издаване на 2-ри албум?
Андрей: Колко скоро ще издадем абум си зависи изцяло от нас, и колко бързо ще успеем да си седнем на задниците, но всеки работи, а ако се бяхме отдали само на това щяхме да сме готови и с 2-3 албума; за това не си поставяме срокове – смятам, че в рамките на 2-3 месеца ще се справим с това.

MetalFist: Предполагам всеки работи на друго място, в смисъл не се занимава само с групата, това до каква степен пречи на работата ви като група и дали това, че понякога се случва да речем, че след работа сте на репетиция, ви затруднява?
Андрей: Това пречи в една значителна степен. Но когато човек си е поставил цел, с много усилия се получават нещата.
Данчо: Мога да кажа, че действително не е като да свирим по 24 часа на ден, но тук в България пари с музика не могат да се правят, да не говорим, че не само в Бълария е така. Може би най-известните групи в този жанр могат да живеят от музиката си, всички останали работят за да си изкарат нещо допълнително, това важи и за нас.
Владо: На мен най-много ми пречи. Аз съм таксиметров шофьор. Пречи ми защото аз една седмица съм нощна, една седмица съм дневна смяна, и се опитвам общо взето да си наваксам като свиря вкъщи.

MetalFist: Смятате ли, че ако отидете някъде в чужбина бихте имали възможност да се занимавате изцяло с музика, да не работите друго и да печелите достатъчно за да се издържате с това? И ако имате такава възможност бихте ли отишли другаде да свирите, в смисъл за постоянно?
Данчо: Мисля, че ако отидем в чужбина трудно ще си изкарваме парите с музика защото навсякъде е трудно, но все пак в чужбина нещата са по-уредени тъй като се развиват от по-дълго време отколкото в България. Има установени традициии, правила и т.н. В сферата на рок музиката най-общо казано. Бил съм в чужбина и знам за какво става въпрос. Но съм убеден, че ако ми се отдаде възможност да отида с Нyperborea в чужбина, аз съм за. Бих изоставил другите си ангажименти. Моята мечта е един ден да отидем във Флорида защото е много хубаво и най-любимите ми групи идват от там.
Андрей: На мен лично идеята да се откъсна трайно от страната е нещо неприятно, по-добре е да ходим на турнета, но добре е да си останем в България.
Кирил: Разбира се, че бих го направил тука, но за най-голямо съжаление ъндърграунд сцената е в плачевно състояние. Ако имаме шанс да отидем и да можем да се занимаваме само с музика, нищо не пречи да отидем, но да се върнем ако потръгнат нещата.
Живко: Мислел съм си го. Всеки от нас се установил, пуснал е малко по-здрави корени в България, има и приятели, и семейства, и работа; наистина съм искал така да си изкарваме прехраната и единствено да свирим и пак да свирим.

MetalFist: Искам да ви попитам дали сте патриотично настроени?
Кирил: По принцип да. Мисля, че във всяка българска група трябва да е така. Сплотен ъндърграунд, сплотени хора, за да имаме силна държава, за да бъдем българи.
Андрей: Аз определено съм. Привързан съм към страната си.

MetalFist: Живко, какво ще кажеш за родината?
Живко: Родината? Определо съм патриотично настроен, обичам си България. Всеки път, понеже по служебному излизам извън граница, като се прибера, много ми олеква - заради много неща си заслужава да останеш в България. Моите корени са тук, както и на всички от нас.

MetalFist: Алхолистично настроени ли са българите?
Владо: Дразни ме факта, че българския фен все ръмжи за албуми и концерти от българските групи и когато се стигне до въпросните смешни 3 лв за концерт, той няма, защото стои навън и се е напоркал и не ебава да влезе.

MetalFist: От коя или кои български или чужди групи се влияеете и защо?
Владо: В интерес на истината - от групите които аз харесвам, уважавам и обичам, като започнем с Benediction, Death; почнал съм с Megadeth и Pantera, в което не виждам нищо лошо.
Данчо: Слушам разнородни стилове музика, влияя се от дори отделни песни. От това което ме е докоснало, което ме е развълнувало, то влияе върху идеите, които вкарвам в писането на нашите песни и върху текстовете. Не съм си поставял някакво самоограничение. Едни от любимите ми групи: Death, Obituary, Kreator, Invocator.
Андрей: Аз съм съгласен с Данчо, че човек може да почерпи идеите си отвсякъде и да ги превърне в тази музика, която иска да прави. Хората се влияят, както и музикантите, както и ние се влияем от любимите си групи, а при мен това са: Death и Dream Theater

MetalFist: Някой от вас има ли друг проект освен Нyperborea?
Данчо: А не, нямам. Нямаме други проекти. По принцип всички членове на групата считаме, че евентуален страничен проект прекалено би усложнил нещата. Всички се кефим достатъчно на нашата си група.
Андрей: Ако под страничен проект се разбира участие в друга група, не - не би трябвало дори.
Владо: То от пиене не остава време за други проекти, хаха.

MetalFist: Има ли конкуренция между българските банди?
Владо: Конкуренция? Не сме чак толкова много групи, че да си правим конкуренция, нещата би трябвало да стоят по друг начин. За да се изгради една метъл сцена ние трябва да работим заедно и да си помагаме. Има много добри групи - и бургаски, и софийски, и старозагорски. И се събираме и се засичаме по концерти. Приятели сме с доста банди. Правили сме концерти както с известни така и с неизвестни, винаги като са ни канили сме били там. Да отбелижим за една русенска банда – Клеймор. Момчетата много добре се справиха. Конкуренцията бих я определил като спортна злоба за да можем да си сверяваме часовниците един с друг. Korozy са бургаска блек метал група, те са малко в процес на търсене на барабанист с когото да свирят. Момчетата свирят прекрасно.

MetalFist: Какво ще пожелаете на читателите на MetalFist.com?
Владо: Пийте, пушете, вкарвайте подводницата... Ще им кажа малко да се превъзпитат от цялата работа, защото българската метъл сцена за последните няколко години показа някакво развитие, показва, че можем да правим концерти. А съвместно с Past Redemption през 2005 направихме концерт, на който взеха участие 5 групи. Имаше хубаво осветление и звук, показахме, че може да се прави такова нещо в България; но за да можем да го правим това нещо трябва да се сетят феновете да влизат по концертите, а не да седят отвън и да се оплакват, че нямат 2 лв, а пък да поркат като ненормалници. А за да има хубав звук и осветление ние трябва да имаме приход за да платим за това нещо. Организирането на такова мероприятие излиза над около 4500 лв и за това хората трябва да се научат да влизат и да не се оплакват от цена 4-5-7, та дори 10 лв. Смятам, че цена 10 лв е приемлива ако се съберем 5 групи и покажем най-доброто от себе си.
Кирил: Пожелавам да са истински.
Живко: За превъзпитание не можем да говорим. Просто и сега с приемането ни в евросъюза хората малко или много да се променят и наистина да намират средства и желание и така да си купуват предстоящия ни албум, който можем да издадем успешно тази година. Феновете са си фенове. Харесвам и уважам нашите фенове. Радвам се, че има интерес към тази музика; искам да благодаря на феновете за всеотдайното отношение към този стил, към нас, към всички групи, и да продължават така.