Последните няколко месеца пловдивските тепета бяха разтърсвани многократно от мощен звук. Причината – младата, но с изключителен потенциал група Atephobia забиваше из клубовете в града. С неголямо минало зад гърба си и безоблачно бъдеще пред себе си, мелодичната банда се превърна в любима на много! Да ни разкаже малко повече около нея, на гости сме поканили вокалиста Мариан.
Ако и вие сте усетили трусовете, трябва да прочетете това интервю!

MetalFist: Здравей! Изкючително удоволствие за мен е да разговаряме. Би ли се представил на читателите ни?
Мариан: Привет, удоволствието е изцяло мое! Казвам се Мариан, фронтмен съм на пловдивската метъл банда Atephobia. Поне в това си качество заставам пред теб. На 18 съм, "уча" геодезия и работя за една столична Интернет-компания.

MetalFist: От колко време съществува група Atephobia - каква е нейната история и как всъщност започна всичко?
Мариан: Бандата съществува от една година. След 3 дена е концерта по случай първия ни юбилей. Тук е моментът да благодаря на колегите (и приятелите) от Cupola, че решиха да скочат до Пловдив, за да ни подгреят за това така важно за нас събитие. Иначе, историята е като всяка друга - всичко започна с разни успешни и не чак толкова успешни опити да се сформира добър състав. А май точно добрият екип е гаранцията за успех, радваме се че освен че свирим в една банда, сме и приятели. Иначе, концертния живот на бандата започна само преди 5 месеца.

MetalFist: Какъв е настоящият състав на Atephobia?
Мариан: В момента сме шест човека, а именно: аз – Мариан (вокали), Анри (китара), Пламен (китара), Боряна (клавишни), Джъмбо (бас китара) и Еди (барабани).

MetalFist: Набрахте популярност бързо. На какво се дължи това - засилена работа, голям хъс или на нещо друго?
Мариан: О, на всичко друго, но не и на засилена работа - много сме мързеливи, ама каквото-такова, човек не може да върви срещу себе си. Вероятно причината в действителност е желанието, с което правим всичко, а и хората просто харесват музиката ни, което може само да ни радва.

MetalFist: В какво се състои репертоарът ви?
Мариан: Ако питаш за кавърите, които свирим – това са избрани парчета от творчеството на Hypocrisy, Norther, Kreator, Amon Amarth и Dark Tranquillity. Вече рядко решаваме да направим чужди песни, фокусирали сме се над авторската ни музика; имаме вече събран материал поне за демо и се надяваме скоро да намерим начин да го издадем.

MetalFist: Предполагам, че авторската ви мизука е ориентирана в стила на по-горните групи?
Мариан: Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Това са част от любимите ни банди и би било нормално да са оказали някакво влияние върху творчеството ни, а и сигурно е така. Да речем, че като звучене се насочваме към някаква смесица между death и black метъл, но използвайки повече мелодичност. Не мога да кажа със сигурност, нека оставим този въпрос за критиците в България, в метъл средите с лопата да ги ринеш подобни разбирачи. ;-)

MetalFist: За какво се пее в песните ви?
Мариан: Нямаме някаква конкретна лирична рамка. В "When You Go Your Way" примерно иде реч за това, че един ден ще осъзнаем, че не сме оставили нищо зад себе си, и ще съжаляваме, ще сме живяли както всички останали. В "End of Days" пък се пее за края на дните, за който се говори в Библията, но погледнат под малко по-различен ъгъл. Да се има предвид, че имаме и песни с любовен характер. :)

MetalFist: Феновете ви със сигурност помнят как ваш концерт беше отложен в началото на тази година заради изява на друг изпълнител. Какво е мнението ти за тази ситуация, като се разграничиш от член на Atephobia? Нормално ли е подобни неща да се случват?
Мариан: За българските стандарти са нормални, уви. Тук в повечето случаи собствениците на клубове са преди всичко бизнесмени, и чак след това музиканти. Пайнер просто предложиха една солидна сума за наем на клуба и Рафо реши да пропусне поетия вече ангажимент... Жалко за 150-те плаката, ама какво да се прави...

MetalFist: Както ти сам каза, скоро ще изнесете концерт по случай една година от създаване на бандата. Какво научи за тази една година - лесно ли е да си музикант, важен ли е екипът?...
Мариан: Не е лесно, но пък е хубаво. Страхотно е да излезеш на сцената и да караш хората да се чувстват добре, а после, като слезеш, да се запознаеш с адски приятни личности. Ако преди година някой ни беше казал, че ще имаме фенове, щяхме да му се изсмеем, но уви, дори в ъндърграунда се случват такива неща и всичко това ни прави много щастливи. Колкото до въпроса за екипа - повече от важен е, всичко това се усеща, когато излезеш на сцената. Трима бивши членове имаме зад гърба си, тези промени в състава ни попречиха да осъществим някои планове, но състава на бандата е по-важен от всичко друго. Мисля, че това е основата на нещата, приятелството е повече от задължително. Изминалата година ни научи на доста неща, пък и поне още толкова ни предстоят да учим тепърва. Нещата не са такива, каквито изглеждат отстрани, за жалост или не. ;-)

MetalFist: Имате ли гафове по време на концерти?
Мариан: Е, разбира се! В момента в съзнанието ми най-много изпъква един път в "ГЕПИ", когато на едно странно място чух как Еди прави доста интересен брейк, при това адски неритмичен, че и тих. След парчето разбрах, че едната стойка е паднала заедно с чинела точно върху алтовете и бас-тимпана ;-) Интересни неща се случват понякога... Важното е да ги замажеш, както вече споменах.

MetalFist: Как се отнася фенската маса към вас? Носят се слухове, че имате много почитателки, които сън не спят заради вас...
Мариан: Направо не ми се коментира, до тоалетната не мога да отида без някоя почитателка да ме нападне! ;-) Ходим тук по главната в Пловдив и винаги има линейка с нас, защото припадат разни девойки... Иначе, ако трябва да сме сериозни, благодарни сме на феновете си, наистина. И на фенките най-вече, хе-хе.

MetalFist: След като вече си по-навътре в бранша, със сигурност можеш да изкажеш мнение по въпроса - има ли шанс за българската метъл музика? Развива ли се като индустрия или все още не е излязла на повърхността, наравно с други популярни жанрове, които се слушат?
Мариан: Първото нещо, което трябва да се случи тук, е хората да се научат, че музиката струва пари. При това много! Тук, в Пловдив, е традиция ъндърграунд концертите да струват 2 лева. И когато има (примерно) банда от друг град и билета се налага да е 3 лева, за да се покрият разходите, едно 40% от хората решават да пропуснат концерта, защото видиш ли, 'за тия три лева знаеш ли колко бири ще изпия'. А същите хора биха дошли на този концерт с голям кеф и биха се размазали. Абе, супер аномалистична е ситуацията в това отношение, но както и да е - шанс за сцената има, при това голям. Говоря конкретно за българската музика, то се видя, че нещата с чуждите банди се развиват повече от добре. Което е страхотно де, между другото. Оптимист съм и съм убеден, че всичко ще стане розово, иначе нямаше да си харчим парите за тая работа... Същото важи и за една група от 10-15 човека, които движат сцената у нас. И не става въпрос за хора, които свирят банди (освен ако няма изключения), ти знаеш за кои говоря...

MetalFist: Като спомена чужди групи, какво мислиш за Monsters Of Rock? Ще посетиш ли фестивала? Очаква се нещо грандиозно!
Мариан: При всички положения ще е нещо грандиозно и най-вероятно ще го посетя. Не ми харесаха тези разминавания между обявения преди 1 година списък с групи и този, който видяхме в последствие, но стига мрънкане! Това събитие трябва да се подкрепи и се надявам, че няма да е последното от рода си, тези фестивали са изпълнени с романтика и страхотни емоции. Което ми напомня, че тази година се разминахме с Берксток, ама какво да се прави...

MetalFist: От колко време ти самият се занимаваш с музика?
Мариан: От около 8 годишен. Музикантската жилка ми е предадена по майчина линия - майка ми свиреше на китара и пееше страхотно (преди една наложителна операция, когато й... да речем 'преебаха гласните струни'), баба ми пък беше народна певица. И така, във втори клас, се захванах с хор, после посвирих малко на пиано...

MetalFist: Смяташ ли да се занимаваш професионално с музика, след като завършиш?
Мариан: Би било много хубаво, но не се очертават такива възможности за момента. От 3 години работя в сферата на хостинг услугите. Да, на 15 започнах... и поне засега съм впил корени там, музиката е просто хоби. Поне засега. ;-) В момента, в който стане (достатъчно) рентабилна, с най-голямо удоволствие ще се фокусирам над нея и ще оставя другите занимания, на които така или иначе и в момента обръщам много по-малко внимание.

MetalFist: Какви са другите ти интереси освен музиката?
Мариан: Работя в областта на Интернет, бих го посочил като интерес, защото го правя с кеф. За други интереси по-особени не се сещам... Обичам да чета, да излизам с приятелите си, обичам да излизам с девойки вечер (чисто приятелски, а понякога не)... Просто обичам да живея! ;-)

MetalFist: Свирил ли си някога с друг състав или Atephobia e първата ти група?
Мариан: Ами, две-три седмици преди да създадем групата, се явих на прослушване за вокал на една друга пловдивска банда, Intestination. Известни са тук, от доста време са. Веднага ме взеха, което си беше престижно, но винаги проектът Atephobia ми е бил на сърцето... поради тази причина и напуснах Intestination преди по-малко от месец.

MetalFist: Имате ли запланувани участия или концерти на Atephobia след този на 25-ти?
Мариан: Не, концертния сезон по традиция приключва края на този месец, пък и предстоят разни изпити, това-онова... На сцена ще излезем отново чак наесен, освен ако преди това не изскочи нещо по-интересно, но едва ли.

MetalFist: С нетърпение ще очакваме новите ви изяви! Няколко думи за край?
Мариан: На читателите на MetalFist желая всичко най-хубаво; на тези от женски пол - да са все така красиви, а на мъжете - да оценяват това!

MetalFist: Благодаря ти за това интервю!
Мариан: ;-)