|
Рок фестът в Каварна изпи силите на всички истински фенове, които бяха пропътували значително разстояние от всички краища на страната, за да се отдадат за няколко дни на смазващата сила на истинския здрав метъл. Всико започна с Heaven and Hell, подгряти от Solaris и БТР. Като цяло отношението към подгряващите групи и на трите концерта беше донякъде пренебрежително, което може би се дължи на имената на хедлайнерите на всяка една вечер и нетърпението, с което публиката ги чакаше. Това в известна степен попречи на феновете наистина да се заслушат в музиката на групите, избрани да поделят една сцена с големите DIO, Lemmy и Eric Adams.
Вторият ден от фестивала беше вечерта на Motorhead, за чиято публика се погрижиха Гранулом и SJK.
Гранулом доста се постараха да раздвижат рехавата публика и донякъде успяха. По-голямо оживление настъпи по време на сета на SJK, които подгряваха и първото шоу на Motorhead в България. Те забиха най-популярните си парчета, както и 2 нови песни. Не пропуснаха да изсвирят парчето Clouds Of Doubt в памет на Dimebag Darell, а вокала се опита да накара публиката да отдаде почит на великия хеви метъл, което не беше изтълкувано от всички по правилния начин. Групата изливаше много енергия, която на моменти преливаше в лека форма на агресия и всичко това беше заковано накрая с Revoliution Is My Name на великите Pantera, които за съжаление никога няма да имаме вече възможността да видим на лайв.
След като сцената беше добре разтъпкана и апаратурата се отпуши с мощния звук на подгряващите групи единственото, което оставаше да се случи е да излязат Motorhead и да отнесат главите на всички, които посмяха да влязат в стадиона ( чисто по български имаше и много такива, които предпочетоха да слушат отвън шума, мислейки си че слушат концерта, и да се отдадат на кебабчета и бира). След обичайното изнервящо чакане на сцената излязоха титаните - Lemmy, Phil Campbell i Mickey Dee. И оттук нататък всичко беше ясно: както самият Lemmy "поясни" в началото на сета "We're Motorhead. We play rock'n'roll" и след това се започна...Дори и да не си фен на Motorhead, няма как да не останеш най-малкото впечатлен от техния лайв. Въпреки, че всичко е много статично, по сцената не спринтират луди вокалисти,няма поза и отработени движения, нито кой знае какви други атракции Motorhead си забиват като гъзари..тежко, ясно и категорично, така че да пометат със сила, звук и свирене! И със сигурност, публиката която беше в стадиона бяха много фенове на Motorhead, които знаят къде са отишли и какво ще гледат. Песните и реда им, в които бяха изсвирени в случая са прекалено прозаични неща, за да им се обрща особено внимание. Просто всичко течеше като огромна ударна вълна, която помиташе феновете и нямаше смисъл от това да се знае коя песен следва, какво са изсвирили и колко дълго са свирили. Може би 2 момента, на които трябва да се обърне внимание бяха виртуозното соло на Mickey Dee и акустичното изпълнение. И естествено Ace of Spades...в този концерт имаше много магия, усещаше се силно духа и на публиката и на групата, феновете бяха полудели
статия: Антоанета Йорданова
|
