|
Сбъдването на една легенда
Още в началото на тази статия искам да се извиня, че ще избягам от присъщия за жанра информативен и обективен стил, но журналистическото ми перо не е дорасло дотам, че да се абстрахирам от емоцията, когато на десет метра пред мен стоят Black Sabbath.
Групата е създадена в Бирмингам, Англия в края на шейсетте под името Polka Tulk Blues Band, което по- късно е преобразувано в Earth. Клонящата към блусарския рок банда преминава в по- мрачна посока, когато Geezer Butler, фен на магическите новели на Денис Уитли, написва окултно насочената песен, озаглавена Black Sabbath. Заглавието на парчето скоро се превръща в новото име на групата. По- тежките елементи и бавните, протяжни китарни рифове по- късно се разпознават като хеви метъл, а днес подчиняват групата на класификации от типа "бащи" на този стил или с други думи- първооснователи. Бандата намира своето лице почти случайно. След като гледали заедно хорър филм Ози казал на Гийзър "Щом хората плащат да гледат подобни филми, защо да не плащат да слушат подобна музика?". След успешното начало групата се замесва с наркотици и през 1979г. Озбърн е помолен да напусне бандата, а неговото място заема създателят на Rainbow- Ronnie James Dio. Следват множество промени в състава, като по- именитите сред тяха са Глен Хюз и Ян Гилан.
В България бяхме свидетели на неповторимия чар на оригиналния състав /John "Ozzy" Osbourne, Tony Iommi, Terence "Geezer" Butler, Bill Ward/, считан от повечето почитатели за най- успешната формация.
Дали парчета като "The Wizard", "Paranoid" или "Black Sabbath" правят от Sabbath идоли или славата им се дължи на ексцентричния Ози, не се наемам да коментирам. Тук обаче ми се иска да отбележа, че след изпълнения бис българската публика неудържимо заскандира името на вокала.
За 40 години Sabbath са постигнали може би всичко, за което един музикант би си помислил. Популярността на групата се гради върху хитови композиции и "антисоциално" поведение /всички знаем за историята с гълъба и тази за сатанинските пристрастия/, което явно стимулира разни български драскачи да пишат, че Ози глътнал прилеп на родна сцена.
Обобщавайки казаното дотук можем да кажем, че в един момент от историята си Black Sabbath стават образ на непримиримо бунтарство, а членовете на групата не се уморяват да обясняват, че в музиката си не са вложили кой знае колко, защото всичко е една шега на съдбата. Логичният въпрос тогава е защо тази т. нар. "безсмислена" музика вълнува и днес толкова хора?
Концертът, който имах късмета да посетя, отговаря донякъде на това питане. Sabbath правят всичко да изглежда толкова просто и едновременно с това така дълбоко. На фона на текстове като:
I need someone to show me the things in life that I can't find
I can't see the things that make true happiness, I must be blind
Ози непрестанно подканяше "Go crazy" и "Be wild". В този момент усещаш сбъдването на една магия, която може да създаде само една харизматична личност. За този час и половина си мислиш, че всичко е постижимо и се надяваш, че когато доживееш 67 години все още ще грабиш от живота с пълни шепи като за последно, както ни подсказа Ози, който се движеше по сцената сякаш е на двайсет. И някак неусетно проумяваш, че Sabbath са се превърнали в легенда, защото са прозряли най- простия факт, че животът е обидно кратък, за да му обръщаме чак толкова философски натруфено внимание.
P.S. За подгряващите групи
Българската страна на медала не успях да видя, защото българската страна, в частност охраната, се постара да пусне хората, колкото се може по-бавно /средно 40 мин./. Black Label Society ми направиха добро впечатление, но признавам, че не познавам творчеството им дотолкова, за да дам обективна оценка. Ето защо ще дам субективна. По време на тяхното изпълнение не всички хора бяха успели да се доберат до стадиона, а много от присъстващите се редяха пред километрични опашки за бира, които се изпариха още с първите акорди на пуснатото от Sabbath интро.
статия: Hriss
|
