MetalFist : The ultimate Metal e-magazine

Въпреки не много големия брой на публиката в зала "Фестивална" на 20 юни се случи едно от най-великите музикални събития не само за тази година. Мegadave или по-известен като Dave Mustaine напълно изтри всякакви мисли от главите на събралите се фенове и ги вкара в света на Megadeth. Последният концерт от Европейското турне на групата надмина очакванията на всички присъстващи и дори неприсъстващи.

В самото начало на концерта публиката беше доста скромна, което може би се дължеше на реда, в който излизаха подгряващите групи. Гранулом свириха пред най-нетърпеливите фенове на Megadeth, които бяха влезли от самото начало, за да заемат първите редици в публиката.
На цялата група личеше внезапно появилата се сценична треска, за която няколко часа преди концерта нямаше никакви признаци. Въпреки 10-годишната им история се усещаше, че сцената не им беше много удобна, но да се надяваме, че за в бъдеще ще свикнат с нея. След тях буквално изскочиха Daily Noise Club, които вече се радваха на по-многобройна публика и надъхано забиха в типичния за тях веселяшки стил и атрактивно сценично поведение.

Истинското усещане, че ни предстои нещо размазващо, дойде с излизането на сцената на SJK, които вече са добре познати на родната публика и това си пролича по реакцията й. Те изпълниха Worm In A Brain и Clouds Of Doubt от предстояшия им албум "The Metal Chronicles part I" . Групата сериозно загря сцената и феновете за Dave Mustaine със здраво и модерно звучене. След като SJK слязоха от сцената, топката остана в ръцете на друга популярна и утвърдена група - Suffer H. Те продължиха да вдигат градуса в продължение на три парчета. Нивото на подгряващите групи беше доста разнообразно, но с викове и аплодисменти публиката даде реална оценка на всяка една от тях.

По време на обичайната пауза напрежението започна да расте прогресивно. Феновете едвам сдържаха поривите си, а фотографите снимаха дори и празната затъмнена сцена, която грейна, след като бяха открити барабаните на Shawn Drover и беше осветен емблематичния декор на Megadeth, върху който се виждаше интересното послание "Unequal Injustice For All" След глътката въздух, която публиката си пое, Megadeth удариха мощен шамар с появяването си на сцената успоредно с началото на Blackmail The Universe, обявиха, че ще свирят 2 часа тази вечер и след това бяха безпощадни за феновете.

Dave Mustaine непрестанно заливаше подивялата публика с уникална енергия. Въпреки малките проблеми със звука, в които гласът му потъваше под инструментите и местата, на които му се губеха части от текстовете, човекът-Megadeth несъмнено оправда името на групата си. Разбира се не липсваше и диалог с публиката, която определено имаше нужда от минутка спокойствие.
Mustaine използва това време за да направи импровизиран soundcheck, в който питаше феновете си дали всичко е достатъчно силно. Той направи и изявление за Michael Jackson, което беше прелюдията за парчето Kick The Chair от последния албум The System Has Failed, който се смята за доста политизиран, въпреки, че Dave не признава това изцяло.

Megadeth сипеха безмилостно всички свои велики, емблематични за метъла като цяло парчета. Не пропуснаха класики като Set the Word Afire, Hangar 18, The Scorpion, Wake Up Dead, In My Darknest Hour , She- Wolf, Reckoning day , Angry Again, A Tout Le Monde, Tornado Of Souls, Skin O`My Teeth, Return To Hangar, Trust, Sweating Bullets, Symphony of Destruction. От последния засега албум българските фенове чуха наживо Kick The Chair, Die Dead Enough и Back In The Day.

Съставът, с който Mustaine излезе на сцената, беше доста добре подбран. Барабанистът Shawn Drovеr през цялото време представляваше една атрактивна гледка в центъра на сцената. Освен с мощното си свирене, той допринесе много и за визуалното шоу с блицове и високо развяващи се коси. Неговият брат , Glenn Drover стопи разликата между звученето на своята китара и тази на Marty Friedman. Бившият басист нa Iced Earth - James MacDonough допълваше перфектно звуковата и зрителната картина.

Въпреки, че този концерт остава в паметта само като една огромна емоция, детайлите винаги бягат по страничната линия, еуфорията е прекалено голяма, за да остави някакви по-ясни спомени. И все пак - добър саунд, страхотна публика, която напълно пое цялата енергия, изливаща се върху нея от сцената. А на сцената стоеше една метъл легенда и една мега група!

статия: FAFLA_
снимки: Елена Коева