MetalFist : The ultimate Metal e-magazine

Американските величави прогресив групи продължават да посещават нашата страна, а ние все по-често имаме възможността да изтъкнем, това. Дойде ред и на Fates Warning - група представяйки ни само перфектно записани студийни записи с разнообразна и търсеща нови пространства музика. Да обаче, очакванията ни не бяха напълно препокрити. Музиката си беше музика, но самата изява….Нека обаче не прибързвам и логически да представя началото на концерта. Учудващо, но около 19:00ч. този път пред залата нямаше много хора, което още от там ме наведе на мисълта, че публиката ще бъде в разреден състав. Въпреки това се събраха около 1000-1500 души по неофициални данни (или иначе казано по моя преценка). Именно за тях в 19:30ч. излязоха Pantommind. Крайно време беше да видим габровлии и на голямата сцена, защото те го заслужават. Както не веднъж с ръка на сърце съм твърдяла, че те за момента са най-добрата българска прогресив група, така ще повторя това и сега. Единственото неправилно решение се оказаха английските изказвания между песните в началото, което обърка и подразни една част от феновете. Това обаче бързо се оправи и българския, както трябва зае позиции при следващите изказвания. Подгряващата изява на момчетата се оказа и един добър повод за представяне на новия албум. "Shade Of Fate", "Follow Me", "Closer To You" открояваха достойнствата на заложените музикални идеи в отрочето. Здравото и стегнато звучене получи подкрепата на цялата публика, която непринудено отдаваше почестите си между песните. Гласа на Тони остана стабилен и отчетлив през цялото време и не даде ни най-малък повод за критика. Професионализъм извираше и изпод ръцете на двамата китаристи, а Драго някак с лекота раздвижваше барабаните, които се поддаваха на всяко негово изискване. Имаше какво още да се желае относно звука като цяло, но и така представено успяхме да се насладим с пълна сила на лайфа който завърши с лиричната "Why". Силното подгряване на Pantommind спечели симпатията на всички ни. С радост мога да отбележа, че най-накрая организаторите от SME избраха точната подгряваща група за съответните хедлайнери.

След кратък саундчек в залата се разнесоха звуците от интрото Disconnected. Приглушеното осветление изостри сетивата ни и повече от ясно беше, че Fates Warning са вече много близо до публиката, която ги очакваше. Да те вече бяха на сцената Ray Alder, Jim Matheos, Joel Vera, Frank Aresti и Nick D'Virgilio (Spock's Beard). Не особено гръмко застанаха пред нас и засвириха "One". След нея се разнесоха звуците на песни от цялото многогодишно творчество. В сета присъстваха "Ivory Gate Of Dreams" от "No Exit"(1988г.),"Face The Fear" от "Inside Out" (1994г), "Pieces Of Me" от "Disconnected" (2000г.), както и нови парчета от "FW X" - "Simple Human", като "Heal Me". Това богато вариране между периодите на издадените албуми беше достатъчно стойностно за привържениците на американците. Има обаче едно голямо "но" свързано с лайф изпълнението. Изненада за голяма част от публиката беше несъвместимостта между музикантите, които не на едно място звучаха повече само синдикално, отколкото завършено. Освен това на моменти гласът на Ray се оказа неспособен да пресъздаде някои тонове. Иначе през цялото време дивееше по сцената не пропускайки нито един подходящ момент за изява. Дори при най-големите им хитове като "Eleventh Hour" и "Point Of View" не успяха да раздвижат цялата публика. За край заложиха на "Monument" като очевидно зарадваха феновете. След това за много кратък момент се прибраха зад сцената оставяйки не задълго скандиращата за още тълпа. Желанието и бе изпълнено и с връщането на групата зазвуча "Still Remains". Около час и половина продължи изявата на една от прославените прогресив групи засвидетелствали не толкова перфектна концертна изява колкото удоволствието да ги видим на родна сцена. Затова нека си пуснем добрите студийни записи и запазим доброто впечатление от музиката на Fates Warning.

статия: Lucine