|
Нощ над седемте хълма
Истанбул – единствения град в света, който лежи на два континента, съчетание между културно наследство и съвременни технологии, напомнящо кадри от “Междузвездни войни”. Разположен върху седем хълма, той е разделен от Босфора на две части – азиатска и европейска, като смело може да се твърди, че азиатската е изпреварила в развитието си европейската. Именно там, в един от крайните квартали на Истанбул, се намираше целта на нашето пътуване.
Беше около 14:30, когато по улиците започнахме да срещаме малки групички фенове. Усещахме, че пътуването ни е към своя край и в този момент залата Бостанджи Гьостери Меркези (Bostanci Gosteri Merkezi) се появи пред нас.
Пред централния вход вече се бяха наредили на опашка най-нетърпеливите, а множество други се събираха пред металната ограда, обикаляща около целия комплекс. Организторите от Хост продукшънс (Host Productions) бяха обявили за начало на концерта 15:00 часа. В 14:50 ни обясниха, че поради технически проблем, концертът ще започне след около 3 часа. Това, разбира се, изобщо не ни притесни, имам предвид колко точно се спазва в България първоначално обявеният час на концертите и се подготвихме за дълго чакане. Наближаваше 18:30, когато през задния вход на залата излезе малка група, силно ядосани хора. Това бяха членовете на една от двете подгряващите групи – Battlorn. Стана ясно, че поради напредналия час и все още неотстранен технически проблем подгряващи групи няма да има. Ние все още чакахме. Тълпата пред залата бе изпълнила свободното пространство до краен предел, отвсякъде се чуваха подканящи викове - феновете бяха готови. В този момент осъзнахме нещо много интересно – в тази огромна тълпа нямаше нито един полицай!!!
Вече бе започнало да се смрачава, когато ние и другите поканени бяхме преведени през страничен вход. В центъра на залата беше издигната сцена с достатъчно пространство за по-настойчивите фенове, които щяха да се наслаждават на коцерта от два метра разстояние, а за по-спокойните - амфитеатрално бяха разположени седалки.
Половин час след нашето влизане залата бе препълнена ... 8 000 билета бяха продадени ... залата кънтеше от викове “Blind, Blind, Blind” ... в този момент загасиха осветлението ... нощта се бе спуснала.
The field is lost
Everything is lost
The black one has fallen from the sky and the towers in ruins lie
The enemy is within, everywhere
And with him the light, soon they will be here
Go now, my lord, while there is time
There are places below ...
На фона на “War Of Wrath”, в сумрака, зад облаци сценичен дим се раздвижиха сенки, чуха се четири удара по фус машината и сякаш породеното от дългото чакане напрежение във въздуха се разцепи от гъмотевица – Blind Guardian и цялата зала последваха Единствения в бурята. “Into The Storm” накара цялата тълпа да полудее ... високо вдигнати ръце ... глави, размятащи дългите коси ... фенове, пеещи с пълен глас … погото помете всички правостоящи.
На сцената се бе качила “машина за разбиване” - Blind Guardian работеха, както винаги - с невероятна точност и синхрон, премазвайки всичко по пътя си.
Екзалтираните турски младежи подскачаха неистово в ритъма на парчето и пригласяха на Hansi Kьrsch.
Известен с усета си към чуждите езици - той, разбира се, не ни разочарова и този път. След края на парчето и последвалите оглушителни аплодисменти той изрази своите благодарности на езика на нашите домакини. Започна “Welcome To Dying” и всички отново пощуряха. Blind Guardian свиреха за първи път в Турция и хората, които ги бяха чакали твърде дълго, сякаш искаха да изразходват цялата си енергия наведнъж. Последваха изпълнения на “Thorn”, “Imaginations From The Other Side”, “Lost In The Twilight Hall”, “Punishment Divine” и въпреки, че публиката не даваше никакви признаци на умора, Hansi реши да укроти страстите с “The Bard’s Song”.
Осем хиляди човека запяха една от емблематичните за Blind Guardian песни. Организаторите също се бяха погрижили за комфорта на своите гости като в едната част на залата имаше щанд с хладилни витрини, където се продаваха освежителни напитки. Въпреки техническите проблеми, съпътствали началото на шоуто, екипът по осветителните ефекти и звук се бе справил прекрасно. Музиката се чуваше прекрасно, както фронтално, така и на последната колона седалки, намираща се почти на една и съща линия със сцената.
Невероятното представление, което изнасяха Guardian продължаваше вече повече от час и половина, когато след разбиващото изпълнение на “Valhalla” те решиха, че е време да се оттеглят.
Благодариха на публиката, че са имали удоволствието да пеят за и с тях и се прибраха зад сцената. Цялата зала започна да скандира “Blind! Blind! Blind!” ... сякаш концертът сега започваше ... по нищо не личеше 6 часовото чакане пред залата да е изморило някого. След около две минути Hansi и компания се появиха отново на сцената. След “Script For My Requiem”, лекото и мелодично “A Past And Future Secret” донесе малко тъга по отдавна отминалото време на бардовете, но явно то е било предвидено като интерлюдия към ултра бързото “Mirror Mirror”, с което бяха решили да закрият вечерта. Гласът на Hansi почти не се чуваше сред мощното пригласяне от страна на верните им фенове. Сред неистови викове и неспиращи аплодисменти групата се поклони и прибра. Всичко бе приключило ... за сега. Blind Guardian обещаха много скоро да тръгнат на нов кръстоносен поход. Да се надяваме, че както и първите кръстоносци са преминали през българските земи, така и тези съвременни бардове, ще имат удоволствието да се насладят на вярната и сърцата родна публика.
статия: Тинко Георгиев
снимки: Чaвдар Димитров
|
|
