Всичко започна с подгряващите групи, а именно Skre4, Poly, Пропаганда, Стейн, Last Expedition [Mk]. Всъщност изпълненията им не бяха никак лоши, но някои от групите не бяха някак си на мястото, на концерт от стила в който творят групи като HIM. Всяка от тях свири по 10-15 мин., като при всяка пауза публиката крещеше : “HIM”. Феновете желаеха да получат колкото се може по-рано това за което бяха дошли, но въпреки виковете, HIM излязоха на сцената точно в 22.00ч., както беше обявено от организаторите.
    Ville Valo се появи значително поскъсил косата си, но очевидно излъчващ онази черна романтика с която спечели сърцата на голяма част от феновете на групата. Той беше прав в думите си на пресконференцията, че тяхната публика се състои предимно от, както сам се изрази : “Малки момиченца облечени в черно”. Оказа се прав. Преобладаваща част наистина бяха млади момичета крещящи до полуда при вида на Ville.
    Като начало момчетата започнаха с интрото на Iron Maiden от албума “The number of the beast”. След това неочаквано встъпление групата взе да изрежда парчета както от последния “Deep Shadows and Brilliant Highlights”[2001г.], така и от “Razorblade Romance”[2000г.] и една по-малка част от малко познатия им у нас първи албум “Greatest Love Songs”[1997г.].
    Черна романтика, любов и меланхолия лъха от всяка една песен, а всичко това оживя в лицето на Ville и останалите момчета. Песните се преливаха една в друга. Любов и смърт, живееха в една красива картина градена от инструментите им и допълвана от плътния и леко дрезгав глас на вокала.
    В един момент слуха на публиката беше гален от балади като Join me in death, Gone with the sin, Bury me deep inside your heart, In joy and sorrow, Close to the flame, Don’t close your heart. Всички те по различен начин те караха да мечтаеш и съпреживяваш музиката със цялата група. В друг момент момчетата забързваха темпа и това те караше да подивяваш под ритъма на песни като Poison girl; Right here in my arms; Death is in love with us; Your sweet six,six,six; Pretending. Не ни лишиха и от кавъра на песента на Крис Айзък – Wicked Game. Обаче, безспорно най-голямо удоволствие достави на публиката Join me in death, която всички изпяха заедно с Ville.
    Концерта определено ще се запомни от хората, които присъстваха. И като изключим някои дребни проблеми в началото с китарата на Linde, за което се предполага, че бяха технически неуредици може да се каже, че концерта беше на много добро ниво. Групата свири около час и 10 мин. преди публиката да ги върне с бис на сцената и лайфа да продължи още около 20 мин. За край на концерта HIM отново бяха избрали чужда песен. Честа тук се падаше на Black Sabbath – една от най-обичаните от тях групи. Час и половина се стори доста малко за заклетите фенове на групата. Въпреки всичко най-важното е, че HIM бяха в България и хората имаха възможността да се докоснат до тази дарк атмосфера, която групата създаде в Зимния дворец.